Внимавам пред кого ще заспя...

4 юни 2012 г.
списание "НОВ ФОЛК" 
брой 16

 

 

Вече 8 години той е на екран в най-популярното шоу у нас – вокалистът на „Куку бенд” Борис Солтарийски ни се разкрива вечер след вечер. От самото начало знаем за музикалния му талант, защото се доказа като певец в оспорван конкурс. А после, през годините, го чухме да пее какво ли не – и винаги с респект към оригинала, с чувство за стил, с безупречен музикален вкус.
Познато ни е и чувството му за хумор. Боцко е толкова остроумен, че често си позволява импровизирани реплики в Шоуто и бъзици не с кого да е, а със самия Слави. Гледали сме го и като водещ, познаваме и родителите му, а наскоро дори разбрахме какви въпроси, свързани със секса, тормозят „приятелите му“. 
Все по-често го виждаме и на афишите на нощните клубове – съвсем закономерно: Борис Солтарийски има няколко актуални хита. Феновете са луди за неговата самостоятелна песен „Любимец 13“ и за дуета му с Гъмзата „Умна и красива“. Но тепърва ще трябва да разберем какво го е накарало да пее Рамщайн в попфолк аранжимент – идея, която той самият определя като еретична.

-Ако разкрием поета и мъдреца в теб в това интервю, ще съм много доволна, долавям такива пластове в твоята личност. 
Борис: Леле! Твърде съм млад, за да бъда мъдрец. Пък и поет едва ли бих могъл да се нарека, не съм някаква лирична душа. (смее се)

- Ето ти тема за поезия: как видя тазгодишните абитуриентки?
Борис: Ами как ?! Превъзбудени и амбициозни и естествено – умни и красиви. Всъщност няколко дни пях на абитуриенти и голям резил аз не съм видял. И извън периода на баловете обаче се случват забавни ситуации. 

- Разкажи ни за най-запомнящата се от тях.
Борис: Много са. Например на едно от последните ми участия, докато пеех „Назад, назад, моме Калино” танцьорките от клуба решиха ненадейно да ме подкрепят и в това изпълнение. Както вървеше песента изведнъж видях въпросните момичета, облечени в сексапилните си, изрязани и щедро костюми да танцуват около мен хоро припявайки си текста. Веднага хората изкараха телефони и апарати и започнаха да снимат. Беше неописуемо.

- Какво слушат младите хора? Нещо във вкуса им изненадва ли те?
Борис: Слушат всичко актуално – попфолк, български и световен поп. Като цяло публиката ни е всеядна и има ли готина песен, я слуша, независимо от стила й. Според мен всичко се дължи на количеството. Много повече е продукцията в попфолка. Но Графа, например, като извади песен, тя си става хит и си я пускат навсякъде. И той, и Миро, си ги пускат в попфолк дискотеките, въпросът е, че са малко като количество такива песни. Докато попфолкът бълва продукция и е логично тя да се слуша повече сега. 

- Попфолкът има сериозен проблем обаче: в дискотеките на нашите певци им поставят условие да пеят само така наречените „кючеци“. 
Борис: Ако е така, това със сигурност е проблем. За щастие на мен не ми се е случвало да ми дават такива наставления. Ако поискат такова нещо от мен, какво ли бих правил? Аз нямам „кючеци“? (смее се)

- Имаш хит - „Умна и красива“!
Борис: Ама той не е кючек, нищо че е попфолк. Кючекът е ритъм просто. Сега има и друг модерен ритъм, който е и в нашата песен „Умна и красива“. Той често се приема като кючек, макар че за по-културно хората го наричат Регетон – има го и в модерната американска музика, и в рапа, Бионсе, Мионсе... (смее се) имат така наречения регетон, който може да си се танцува като абсолютен кючек. Ще ти дам и друг пример: музиката от филма „Ъндърграунд“ е пълна с ритъма, за който говорим. Обаче навремето обявиха Емир Кустурица за представител на „тежкото“ изкуство и всички „културни“ хора започнаха изведнъж да не възприемат творчеството му като кючеци и като чалга, а като интересна филмова музика с балкански елементи. А всъщност то какво е? Горан Брегович е направил едни цигански песни на филмова музика. Но са му сложили друг етикет.

- По същия начин и Ибряма, като спечели наградата на ВВС изведнъж стана...... стана джазмен. 
Борис: И гордост за българската култура.
Борис: И защо да не е, щом като е добър? Но ето, и тук става дума за етикети. В един пиано бар една вечер изпях кратък фрагмент от „Ъндърграунд“ и веднага ми казаха: „Чакай, какво е това, тук не пеем чалга!“ Ама каква чалга е това? Саундтрак от филм изпълнявам? Също си спомням в Консерваторията, където чалгата е заклеймена, с какво уважение се говореше за Горан Брегович. А той какво прави?

- Проблемът е извечен, бих казала. Даже напоследък попфолкът пак е на мушката на обществото.
Борис: А, не е обществото като цяло, защото 80% от него слушат попфолк. Определени хора са против тази музика. Да, говори се за спад в ангажиментите на попфолк певците, за отлив от попфолк клубовете, но според мен проблемът е в пренасищането, а не че народът вече не харесва попфолк. И защото са едни и същи песните, рядко се предлагат нови продукти, в които някой да си е позволил да експериментира. Ето, вече много години поред „КуКу бенд“ получава наградата за група на годината от вашето списание, наградата за инструменталист също . Това е логично, защото вашето списание се казва „Нов фолк“, а нашата група постоянно обработки на автентичен фолклор или нови песни на базата на фолклора.

- Очаквахме повече съвременни музиканти да стъпят на българската традиция и да правят новата ни национална музика, но... стоим си повече на балканското зучене. 
Борис: Няма лошо, исторически обусловено си е това. И влиянието на съседните култури е нормално. Лошото е, че хората, които не харесват попфолк, са ултраси, крайни са в отношението си към тази музика. Знаеш, че преди бях в рокгрупа, 6 години бях с „Хазарт“. И като отидох в „КуКу бенд“ и започнах да пея всичко, включително и попфолк, доста хора от предишното ми обкръжение започнаха: „Как можа да станеш чалгар!“ Веднага ми сложиха етикета. Чакайте бе, какво значение има какъв е стилът, ако музиката е хубава?

- Какво разбираш под „хубава музика“?
Борис: Да е професионално направена и да предизвиква положителни емоции. Хората да се отпускат на нея, да се радват. Щом хората я харесват, значи музиката е добра. Какво означава да си добър певец? Не е да имаш диапазон от пет октави и да правиш чудеса с гласа си. Марк Нопфлър например пее в 3-4 тона диапазон, но това не му пречи да е гениален.

- Защото има колорит?
Борис: Защото има колорит, защото има излъчване, защото има харизма, защото има вкус.

- Благодаря ти, че спомена за вкуса! На нас в попфолка понякога ни убягва, трябва да си го признаем.
Борис: Е, има и такива моменти – изпускат спирачките понякога. (смее се)

- Напоследък засрамвал ли си се от някое творение на колега?
Борис: Не, по-скоро се забавлявам. Мен ме интересуват емоциите в музиката и ако ги усетя в някое парче, значи става за слушане, без значение от жанра.

- Една награда, която спечели дуетът ти с Аксиния „Не сме светци“ даде повод за клюка по ваш адрес, че сте гаджета. Днес пак я повтарят няколко сайта.
Борис: Не се учудвям – знаеш, че като се пусне някоя измислена клюка, те си я въртят – сайтове, вестници... подават си я.

- Как е Аксиния?
Борис: Не съм я виждал от концерта „Да изчистим България“. Тогава беше добре, предполагам че и сега е ОК.

- Ще правиш ли пак песен с нея? Или с друга колежка?
Борис: Засега подготвям самостоятелни парчета, за дуети ще мисля, ако намеря подходящи песни.

- Колко самостоятелни песни правиш в момента?
Борис: Две-три, да има! (смее се) 

- Разбрах, че си бил на работа по време на земетресението. Какво пееше помниш ли?
Борис: Песента ни с Гъмзата пеех.

- Е, щом не е била „Du Hast” на Рамщайн, значи не си ти причината за разместването на земните пластове. Чия е идеята да пееш тежък метъл на фона на чалга тромпет?
Борис: Моя е тази еретична идея. (смее се) От експерименти не ме е страх, даже смятам, че така е най-редно да се прави. Оказа се, че дори в попфолк заведенията тази песен е популярна, защото си я пеят от начало до край, знаят текста.

- На колко градуса трябва да са „подготвени“ хората, за да им пуснеш тази песен?
Борис: Няма значение, даже я нареждам в онази част от програмата ми, в която са най-живите ми парчета.

- На фотосесията, която ни предоставяш, също си показал рокаджийското си Аз. Как живеят в теб рокът и чалгата?
Борис: В прекрасни отношения са – мир и разбирателство.

- Обичаш ли да експериментираш и в живота...?
Борис: Много! Винаги ме причличат нови неща, които да опитам и изживея. Оскар Уайлд е казал : „Никоя цена не е достатъчно висока за едно ново усещане”. Прав е бил човекът.

- Като говорим за нови усещания и експерименти, наскоро на няколко пъти демонстрира и актьорски заложби – веднъж във видеоклипа на дуета с Андреа, след това и „отговорната” роля, която ти беше поверена в сериала „Ракия сънрайз” . Би ли продължил развитие в тази област с участие в още някой сериал – комедиен или екшън...?
Борис: Бих участвал пак в сериал, но ако е еротичен (смях) . Всъщност може и да нямам достатъчно възможности за подобна роля (смях) , но бих записал саундтрака към филма. Ще е един много различен и еротичен саундтрак (смях).

- Ексцентрик ли си или по-скоро си праволинеен?
Борис: По-скоро праволинеен с малки забележки. Възпитан съм в традиционни ценности, но като всеки човек си имам своите отклонения (смее се). Но аз всичките си ги харевам, а и близките ми се забавляват с тях.

- Кое е най-специфичното ти и забавно „отклонение” тогава?
Борис: Примерно, често ми се случва да заспивам внезапно, направо за секунди. Малко след това започвам да бълнувам някакви несвързани и смешни неща. Приятелите ми много обичат да се шегуват с това и да ме имитират. Слава Богу, не съм заспивал по време на работа, рано ми е още (смях).

- Това означава ли, че някой може да се възползва от теб в това състояние?
Борис: Кой? Някои жени ли?

- Примерно.
Борис: Аааа, не. Много внимавам и контролирам кога и пред кого да заспя внезапно (смее се).

- Вече си на 30 години. Сериозна възраст. Какво в теб се промени през последните години?
Борис: Може би това, че станах по-затворен по някакъв начин. Преди по-лесно изразявах емоциите си по отношение на близките ми хора, за разлика от сега. Мисля, че с времето човек става по-балансиран в емоционален план.

- Емоцията пречи ли на работата?
Борис: Когато я контролираш – не. Иначе застрашава да те разконцентрира дори да е положителна. В моята професия може да е много полезна в творческо отношение – понякога те окрилява или те провокира да създадеш нещо много истинско.

- Случвало ли се е да създадеш песен, провокиран от лична емоция?
Борис: Да. Текстът на баладата „Завинаги” го написахме с Годжи. Куплетите на песента са „по действителен случай” и все още е любимата ми моя песен.

- По какъв начин се зареждаш с позитивни емоции и релаксираш?
Борис: Имам тесен кръг от приятели, с които спонтанно или не толкова спонатанно обичаме да се събираме и забавляваме . Обожавам също да пътувам и да се срещам с интересни хора. За мое щастие, това ми се случва често благодарение на работата ми в Шоуто и участията в страната и чужбина.

- Утре заминаваш за Америка заедно с актьорите от Шоуто, каква е програмата ви там?
Борис: Пет концерта ще направим, в големи градове, в които има много българи. Ще сме там две седмици, така че ще има и време да се видя с приятели. Може и купон да стане – разчитаме на гидовете ни там, на нашите домакини.

- Знаеш ли, че там има конкурентска война между организаторите? И певците го отнасят: всеки от враждуващите лагери твърди, че концертите на конкуренцията са били провал?
Борис: Не съм се интересувал, но сега, като ми казваш... не одобрявам такива неща. Получихме покана и отиваме – аз и актьорите. Има голям интерес към Шоуто на Слави като цяло, гледат го там по интернет или по сателит. А пък и преди 2 години бяхме в Щатите на турне и видяхме какво е отношението към нас, така че съм позитивно настроен.

- Имаше силни патриотични послания в онова турне. Сега на какво ще акцентирате?
Борис: Краси Радков, Виктор Калев и Мариан Бачев ще изпълняват много от образите си в Шоуто, те си имат и песни. А пък аз, като единствен певец, ще си наблегна на пеенето. И народни песни ще пея. Ще се постараем да занесем българския дух там. (усмихва се)

- Преди много години Гъмзата беше казал в интервю за нас, че той е най-красивият в „КуКу бенд“, сега имате съвместен хит. Кой кой е във вашия тандем и как делите славата?
Борис: Гъмзата още си е най-красивият, нищо не делим, само споделяме. Тя пък нашата чудна, чудна слава! (смее се)

- Няма драма ?
Борис: Няма. Добре сме така – ние двамата и между нас тя, Славата.



 

фотограф: Георги Манолов

Фотосесия за списание Нов Фолк